„Любовта е река. Намира пролуки и се промушва през невидимите очертания на душата. Ще се излее изведнъж и ще носи всичко, което е събирала по пътя си. Можеш да я преградиш, за да остане в теб завинаги. Ще пиеш ли застояла вода? Можеш да я пуснеш да мине през теб и да се излее навън. А тогава, приятелю, тогава ти остава само да пиеш. Пий с жажда!“

 

Случайна среща, дръзко предложение и скрити надълбоко тайни отключват поредица от събития, които ще поведат Александър и Мая по пътя на смелостта и страха, илюзията и реалността, предизвикателството да намериш мястото си в живота, трудните избори и болката да ги отстояваш.
След дълго пребиваване в чужбина Александър попада в капана на родната българска действителност и още с пристигането си е оплетен в нелегален канал за антики, подмолни игри за власт и пари, предателство и жажда за отмъщение.
С риск за живота си той се впуска в опасна игра на ръба на оцеляването и в друга още по-неочаквана игра, където чуждите думи покълват и чертаят светове в собственото съзнание, а границата между приятелството и любовта е болезнено чуплива.
Остава само силата да избереш кой да те убие – враговете ти или човекът, когото обичаш.

Виж повече
„След като си чел всевъзможни модерни експерименти, да прочетеш една прецизно и задълбочено написана книга ти доставя особено удоволствие. Усещането прилича на това, което получаваш, когато попаднеш в зала с майсторски, изпипани картини от класическата епоха, след като си гледал с часове драстичните и болезнени търсения на радикалните творци. Винаги на първо място в литературата съм поставял добрия и впечатляващ ум на писателя. Както при разговор: когато усетиш, че събеседникът ти е много умен – отпускаш се. Защото – макар и да се появяват противоположни твърдения – много умният човек е и добър човек. Силният ум винаги води своя притежател до едно особено благородство. И ако не видим такова – значи умът не е бил истински силен. И сега: пред вас стои една наистина умна книга; затова в нея от всяка страница се излъчва едно особено, фино, бих си позволил дори и такава дума -”класическо” благородство. Нека я сравним с картините на Вермеер ван Делфт – и тя ще издържи сравнението. Същата бистра, безхитростна, свежа и мъдра атмосфера. Именно – безхитростна. Защото хитростта и умението да се правят „трикове” при писането нарушават благородството. Вермеер рисува така, че все едно не рисува – все едно поставя самия светъл свят на платното. Както казах: книгата на Емилия чудесно издържа това сравнение. Отидете и вижте примерно Изглед от Делфт! Или всъщност – първо прочетете книгата!
Ще разберете.“
Калин Терзийски

За мен

Ако трябва да се представя с едно изречение, то би било: Живея в светове от думи.

Виж повече

Книги

„Приятел под наем“ е вдъхновяваща история за това къде е мястото ти в този свят и би ли го отстъпил на някой друг.

Виж повече
Блогът на Ели

Тук ще си говорим за литература и изкуство, за красотата във всичките й форми. Ще се радвам да пътуваме заедно.

Виж повече